Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Сънища  »  Тълкуване на сънища  »  Изборът на символи в съня

Изборът на символи в съня

Изборът на символи в съня

Трудна за разгадаване е логиката, изразяваща чувствата чрез символи, както и причината за предпочитанието на душата към даден символ, когато съществуват и други възможности за изразяване на същото чувство. Например чувството на вътрешен копнеж по промяна може да се изрази в съня чрез насилствена раздяла, отпътуване, разрушаване на дома или преместване в нов дом и т.н. Всичко това може да е метафора на подобен вътрешен копнеж, а изборът зависи от същността на сънуващия и динамиката му на живот. Колкото и да е свободна в изявата си, човешката душа се съобразява с това. Тълкувайки конкретен символ сънуващият получава информация за назряла промяна и за собственото си предразположение към проблема. Личният сън докосва същността така, както чуждият не може, макар и да изразява същото настроение. Избраните от различните сънуващи символи са различни в духа на настоящите им представи за живота. Някои желаят тази промяна, други се страхуват, въпреки че я желаят. Трети силно ѝ се противопоставят, заради характера си и базисното отношение към промяната изобщо, но и те са принудени да помръднат, независимо, че са консервативни по природа. Изборът на символи в съня е пречупен през индивидуалността на сънуващия, затова и еднакви чувства водят до подбиране на различни образи. Всеки човек е в състояние да одухотвори у себе си различен символен запас в зависимост от житейския си опит. Немислимо е да се търси сходство в символите, изразяващи еднакви настроения. Символите се определят от личното отношение към проблема, назряващ у индивида под формата на определени емоции и чувства. Естествено хората, които изпитват ужас от промяната, независимо от нейната необходимост, превръщат това първично усещане в чувство на отвращение, страх и неприязън. Самата промяна не е страшна, но за такъв човек тя ще изплува в съня като нещо неприятно, дори демонично. Приемането ѝ ще е съпроводено с негодувание и протест.

Зараждащото се чувство е буферът, пресечната точка, сблъсъкът между Дивака и Опитомения човек и то определя съотношението характер–моментна предразположеност. Чувството провокирало съня е наситено с информация, стига личността да се научи да го долавя, да го отсява и определя точно. То е подстъпът, от който се изгражда емоцията, която със своята енергийна определеност насища символите в съня. В конкретния случай, свързан с характер, отблъскващ всяка форма на промяна картината в съня ще бъде близка до един апокалиптичен спектакъл, който ще означава просто предстояща промяна, от която сънуващият се страхува и затова яростно отблъсква. Емоцията е свързана с протеста на човека, с неговото нежелание да се променя и с енергията, която провокира тази промяна. Символите в съня ще отразят тези две разнопосочни тенденции като конфликт, който изразява това противоречие.

Понякога емоцията създава развълнувана и драматична картина на съня, но преведена на езика на първичната енергия, тя означава просто задействане на определен инстинкт или насъщна за човека необходимост. Какъвто и образ да е родила тази емоция, създадена от универсалните сили у индивида, тя издава определено усещане, независимо от личните пристрастия. Символът се явява единственият посредник, който може да възстанови цялостната психическа картина и да опише чувствата, които са изпитвани по време на сън, както и съзнателната реакция на човека към посоката на изначалната енергия. Подобна информация дава възможност да се види готовността и предразположението на личността в момента на сънуването към едно или друго предстоящо събитие. Една възстановка на чувствата чрез метафората на съня води до определяне вида на първичните усещания заложени в него, свързва човека с ония дълбок пласт в психиката му, който отмерва всемирното време и задава посоката на движение. Това движение, подпомогнато от по-висши сили, свързва личността с нейната божествена природа. В тази светлина проблемът за избора на символ има второстепенно значение, защото зависи от наличния символен запас, от точния подбор и ролята в цялостния разказ на конкретния сън. Важното е, че предхождащо е първичното усещане, конкретизирано в чувство, а символът е техен вторичен продукт.

Освен дълбоко заложените естествено протичащи енергии, в съня заляга човешката реакция към случилото се през деня. Онова, което се среща там, често се явява в сюжета на съня. Това е доказателство, че разтърсваната от емоции душа проявява незабавно отношение към случващото се с човека във външния свят и в света, заключен вътре у него. Вътрешният свят се отпечатва първо в съня, а впоследствие се проектира навън в живота. В този смисъл изборът на символи в съня и събитията в живота са свързани с определени предпочитания.

Както стана ясно емоциите, които владеят през нощта пораждат метафорите на съня. Много често тези метафори са взети непосредствено от случващото се през деня, от картините, които са емоционално най-пресни в съзнанието на човека. Често самият сън повтаря чрез образи настроението на деня, но ако индивидът се вгледа по-внимателно, освен отпечатък на изминалия ден открива и друга, различна посока, която е независима от подобна ограниченост във времето и пространството. Появява се новост, която човек не припознава в събитията от изминалите дни. Това навежда отново на мисълта за съществуващи два и повече пласта в съня. Единият се открива в символите, свързани с емоциите и тревогите на личността като социално същество, породени от конкретни дразнители, слабости, нерешени проблеми, вълнения, съмнения, амбиции, мечти, желания и други пориви. Тези преживявания често определят скелета на съня и начина по който сънуващият реагира на всичко, което му се случва.

Другият пласт в съня е свързан с едно по-глобално осмисляне на живота, което е обвързано с по-далечна перспектива на изживяване, действие и намерение за бъдещето. Това са моментите в съня, които сънуващият не разбира и се учудва от къде са дошли, след като не открива у себе си следи от такава емоция и реалност, колкото и да се напряга.

Например сън на моя приятелка, потисната, защото е загубила работата си в детска градина, въпреки че не ѝ е по сърце. Притеснена е по-точно от несигурността на безработицата. Вечерта сънува, че е на работа в детска градина, която е изключително луксозна и приятна за обитаване. Настроението е различно от това в обичайната ѝ работа и тя се чувства по-свободна и разкрепостена. Става ясно, че трябва да ходят на екскурзия с автобус. Тръгват и се оказва, че седалките са ужасно нестабилни и трябва здраво да стиска един метален лост, за да не падне, въпреки че автобусът изглежда луксозен. Стигат до поляната, за която са тръгнали, тя се оказва необятна. Впечатляващото пространство носи усещане за простор, свобода и изключителност. Всичко това е подсилено от наличието на огромни стари дъбове. Това усещане за нея е напълно неподходящо в момента на сънуване, защото е потисната от текущи проблеми, които не провокират подобни картини.

Този сън разкрива настоящ проблем и стремеж към едно различно битие, свързано с комфорт и дори лукс, със свобода на действието и простор на изразяването. Образът на детската градина не подсказва подобно съществуване, но настроението, стремежът към свобода и изключителност се задават от дълбокото измерение и налагат своите детайли в картините, преплетени с основния проблем на сънуващата. Независимо от различните изживявания в реалността, душата не се стреми да затъмни истината и да заглади своя изказ, а показва в съня всичко, което съществува, независимо какви настроения носи то. Това е причината да се измени основното звучене на образа в съня, който е актуален за сънуващата и да се добие усещане за двусмислие – уж обикновено съществуване, а лукс и разкош, уж несигурност, а усещане за простор и изключителност. Реалният човек е далеч, или поне така си мисли, от подобни мечти, създаващи картини на необятност, състоятелност и възможности. Образът от живота присъства, напомняйки проблема, но е променено основното внушение чрез посланието на метафората за различно желание и намерение. В съня присъстват и настроенията, които владеят деня на тази жена, и една по-различна реализация от онази, която тя очаква за себе си. Насоката е друга, новите възможности идват, независимо че жената не ги търси в този неудачен за нея период. Тези настроения съществуват някъде дълбоко у нея, където тя не може да проникне със силата на разума си. При обстоятелствата, свързани със загуба на работа, за жената е трудно да възприеме възможността да премине на такава мащабна плоскост на реализация. Сънят обаче показва, че случилото се в него не е случаен факт, а момент от живота, който ще извади на повърхността една нова и много по-значима страна от личността, по-голяма изява, за която тя не смее да мисли и мечтае в реалния живот. Курсът на движение ще се променя, ще се предприемат по-свободни действия, които ще ѝ предоставят нови, непознати до момента възможности. Тази непредсказуемост на живота е подсилена от факта, че жената не открива у себе си и частица от подобни желания и мечти. Слабостта на съзнателната личност присъства в съня чрез образа на несигурния и силно разклатен автобус, в който сънуващата залита и за малко да падне на пода, но тази несигурност не се откроява като централна тема, каквато е в настоящето. Сънят изненадва с решенията си и подсказва колко повече носи човек у себе си от едно ежедневно вълнение или проблем, и дори от очакванията, които има сам за себе си.

Новата посока е някъде у индивида, а не извън него, там се заражда и изгражда бъдещата реалност, за която той не винаги подозира. Следват събития, които обикновено се определят като неподвластни, неочаквани и съдбовни. Онова, което се появява в сънищата се зарежда от активната енергия, като му напомня кой е и накъде да тръгне.

Естествено е сюжетите и образите от деня като най-близки и подходящи за изразяването на душата, да се използват в съня, още повече ако са свързани със силни вълнения. Душата е творец и знае как да употреби материала, който ѝ е под ръка, как да го обвърже в една история, така че да загатне за всичко, което се случва. Затова често използва образите от предходните дни и през нощта, като същевременно продължава да рови и да търси отговори на въпроси. Ролята се изиграва отново и отново по различни начини, за да се добие устойчивост и темата да стане позната и лесна за отработване. Но не само това е смисълът на съня, той включва усъвършенстването и осъзнаването на човека като частица от Бога.

Изборът на символи се свързва едновременно с настоящите тревоги и с посоката, към която индивидът несъзнателно се е устремил, която е най-подходяща за него и му помага да осъзнае живота си в по-глобален план. Следователно съдържанието на символите в съня е свързано с конкретния проблем, но аурата около тях се свързва с нещо по-мащабно – със стремежа, който позволява на човека да опознае и открие сам себе си, но по много различен начин. В съня той изиграва свободно и без съзнателни предразсъдъци и предубеденост нерешените си проблеми или нараняващи го ситуации, като така излиза постепенно с мисълта си от тях и това му помага да изпревари времето на тяхното разрешаване. Заплетените ситуации и проблеми първо се решават с чувствата и едва тогава се разплитат в действителността като конкретни събития. Свободно действащ насън човек често получава там онова прозрение, което разсича гордиевия възел и му помага да израсне като личност.

 

Откъс от книгата „Сънищата – нумерология отвъд символите

Автор: Ани Хаджиева

Рейтинг: 4.3/5 на базата на 4 оценки
прегледи 8507

Препоръчани продукти

Коментари за Изборът на символи в съня

    Подобни статии